Църквата Света Соия е построена през VI век по времето на византийския император Юстиниан, върху основите на 4 по-стари християнски храма. След направени археологически изследвания са намерени части от мозайка, свидетелстваща за по-ранните храмове. Размерите на църквата са впечатляващи – смята се, че може да побере около 5 хил. души. Атракция както за туристите, така и за столичани е новооткритото археологическо ниво, представящо антични гробници.
Паметникът на Незнайния воин, наричан и Гробът на незнайния воин, е изграден до южната фасада на напречния кораб на многовековната църква „Света София“, дала името на София, столицата на България и неин символ. Той представлява тържествен паметен комплекс, в който централно място е отредено на символичния Гроб на незнайния български войн, съгласно първоначалната идея на създателите и съзидателите на първия и унищожен Гроб на незнайния воин, но и продължена след един период на отрицание с респект и почитание в осъществения проект на арх. Никола Николов – възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните, водени от българската държава.
Едва ли някой може да си помисли, че той не намира място в нашата публикация. Няма как това да се случи.
Любопитно е да споменем, че е построене в чест на руския император Александър II, наричан от българите Цар Освободител. Името му пък е дадено на руския княз Александър Невски, който е закрилник на руската армия. Интересен факт е, че свещеното място е вторият по големина православен храм на Балканите. Размерите му наистина внушителни – простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души, а камбанарията му се издига на 53 м височина.
Народното събрание, както и останалите сгради от т.нар. „Триъгълник на властта“ също си струва да бъдат споменати.
Президентската институция е нова в политическата история на България.
За първи път тя се формира с § 41 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 29 от 1990 г.), с който се отменя Глава V „Държавен съвет” в Конституцията от 1971 г. и се създава нова Глава V „Председател (президент) на Републиката”. По време на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990 г.), на която са договорени основните параметри на демократичния преход, не е постигнато съгласие как да се нарича едноличният държавен глава и затова се използват едновременно и двете наименования. На Кръглата маса е взето решение за провеждането на многопартийни избори и за свикване на Велико Народно събрание, което да изработи нова конституция.
На 3 април 1990 г. ІX-то Народно събрание избира за председател (президент) на Народна република България Петър Младенов.
На 1 август 1990 г. VІІ-то Велико Народно събрание избира за председател (президент) на страната лидера на СДС Желю Желев на мястото на подалия оставка Петър Младенов. За вицепрезидент е избран ген. Атанас Семерджиев.
На 12 юли 1991 г. VІІ-то Велико Народно събрание приема новата демократична Конституция на Република България, която постановява, че България е република с парламентарно управление. В нея е разписано, че президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и се избира пряко от гражданите за срок от пет години.
